В тази къща съм се родила,
тук баба първа ме е повила,
дядо върху бебешката ми шапка
е закачил паричка златна.
Раснах сред зелени поляни,
леля превързваше моите рани,
чичо ми правеше от въже люлка,
с нея литвах нагоре като светулка.
Тате уморен от нивата се връща,
а майка ми на порти го посреща,
с топла погача в жарава опечена
и вкусна гозба за него наречена.
Пазна е вече старата къща,
няма ги моите мили роднини,
само потокът отдавна пресъхнал
ми напомня,че от моето детство,
са минали доста години.