Ревнувам те до болка, но мълча,
преструвам се на неуязвима.
И свила дланите в едно,
събирам ситните сълзи в единна сила.
Издигам се почти до съвършенство
с крилата дар от любовта,
но уморена тъжно те поглеждам
и босонога срещу теб вървя.
Вървя и като сянка все те следвам,
а ти от мене бягаш надалеч.
Обрече ме, с поглед ме разсече.
Душата ми погуби в огнената сеч...