автор: tzvetcomarinov

Увлечени да търсят професора, тукашните полицаи направиха съществена грешка. И той я повтори машинално от недоглеждане в първите дни след пристигането си. Изпуснаха един от възлите на плетеницата, тоя с кабинета на професора и университетската лаборатория. Може да не разбираха нещата откъм тяхната медицинска страна, но бяха длъжни да съобразят и
проследят, кой се интересува именно от тия места. Защото пряко или косвено, това нямаше особено значение, но бяха достатъчно видимо свързани с дейността на професора. Евентуалното оправдание на такъв пропуск, не изискваше нищо от голямото мислене. Набиваше се веднага пред погледа на всички разследващи, битовия характер на станалото, а не другото. Научните фантасмагории на един свръхамбициран млад учен или съвсем да е истинско, бъдещо откритие в областта на медицината.
Сержант Брадърс имаше всичките накуп основания да ходи мрачен из коридорите на полицейското управление. Казусът, дал вече заявка да е от съвсем баналните, опитваше безцеремонно да се отскубне от неговата хватка. Прибавено към него и обстоятелството, че във врата му диша човек на федералните, караше стомахът да усеща киселини, без никаква медицинска причина.
Агент Пол Ричмън оценяваше старанието на опитния полицай и с никакво злопаметство или колебание, изтри първите дни на съвсем логичната неприязън. Федералният бе от типа служители, които не търсят причини за собствения неуспех в други хора. Някой сега натискаше дръжката на вратата и трябва да настрои мислите си в нова посока.
Влезе Брадърс, а той вместо баналното и очаквано - "Нещо ново", му подхвърли:
-Сержанте, не е ли време за промяна на тактиката ни?
Оня го погледна неразбиращо, имаше основание на това. Вътрешно напрегнатият, по-лесно ще пусне реакциите си на свобода, отколкото своето мислене. Най-сетне и то взе, че тръгна да тече.
-Какво имаш в предвид?
-Вместо да търсим иглата в купата сено, не е ли по-добре да научим, кой я метнал там.
Върху лицето на сержанта мнението цъфна веднага. предпочиташе да изщрака белезници върху китките отвлекли Саймър Брукс, отколкото да зяпа някакъв, дето мята напосоки игли. След задоволителни секунди време, настъпи и очакваната промяна, желание да слуша. Трябваше сега агентът да обяснява и по възможност да е гарнирано с повечко подробности.
-До сега търсихме професора. Знаем и от къде е тръгнало всичко, университета, но пренебрегвахме онова, което ги свързва. Заниманията на Саймър Брукс. Взимам за себе си задачата да разбера, какви по-особени медикаменти е ползвал за опитите. Твоите хора след това, ще проверяват аптеките. Все някои ще са засекли хора, които си купуват медикаменти, когато са им били необходими перилни препарати.
Администрацията и научното тяло е стояло настрана, логично изглежда не е отпускало средства за онова с което Брукс е пълнил колби и епруветките. Справедливост има и в другото, че лекарства може да се закупят от всяка щатска аптека, но толкова вярно има и в предположението дето заслужава нашето внимание. Професорът най-добре познава аптеките на своя град. И още, че няма как марсианци да са кацнали на университетската площадка за да извършат отвличане. Неразкрити са до сега, но има замесени и от вашия град. Ще ги търсим по това, което търсят и те. Медикаментите.
Обстоятелствата принуждаваха сержант Брадърс за подобно поведение, което не беше в характера му. Да приема отведнъж чуждото мнение, защото до сега нямаха нищо конкретно в ръцете и главите по странно изчезналия професор. Вярно, не го споделяше това на глас, но вътрешното раздразнение упорито настояваше да тръгне веднага за някъде. Броени секунди му стигнаха да избере вече на кого ще възложи обхождане на медицинските обекти.
-Няма проблем. Правим го така.
Изрече на глас, а вътрешно още в мига заспори със себе си. Наистина, какво ли още им предстоеше занапред. Вече успяха да обиколят всички мотели около града и малко по-нататък. За да търсят някоя усамотена двойка в която едното разнежено сърце ще тупти в гърдите на университетски преподавател. Бърникаха и в студиото за порнофилми, а полза нямаше. Така си и остана тя, единствено интересна за ония, дето си въобразяваха колко здраво стоят на границата на законния бизнес. Наблюдаваха и семейното огнище. От което никой не поиска срещу долари да върне обратно Саймър Брукс в семейната спалня. По дяволите, щом федералният се мисли за началство, нека и така да бъде. Да отдава своите разпореждания, които освен за всичко друго, можеше да послужат и за отбивки срещу евентуално притискане, захванато от устата на шерифа.
И когато няма какво съществено още да се приказва, сякаш е най-полезно, всеки да се захване със своята работа.

Цветко Маринов