автор: rygit

Доверието това... Доверието така... Доверието онака... - хубави рими,
ама това дали е нещо истинско като същност?
Или илюзии необозрими,
облечени в думи с добре напудрена словесна външност?

Доверието не е дума, а редуцирано съждение сложно!
Без да го разбереш, осмислиш, осъзнаеш и усетиш,
да го дадеш, или получиш... е занятие почти невъзможно.
Ако, ей така, само си го говориш – Извинете, но то си е жив вербален фетиш!

Затова и големите манипулатори - политиците, с него устата си жабурят
и време... мине, не мине, и по избори на всяка втора реплика го турят!
Но явно Доверието като същност във живота,
и в съзнанието, и в сърцето То има си своя квота!

Доверието - това що е?
Ами думата самата показва... какво То е!
Доверие - ДО Верие!?!
И без човек да вдига политическа пара,

става ясно, че... иде реч за две или няколко сърца,
опрели без компромиси Вяра до Вяра!
Вяра до Вяра и тежките проблеми стават леки като перца!
Вяра до Вяра е Зона - междинна, в която човешката доброта си отмара!

Rygit