автор: incomplete

Запъхтян от годините се изкачвам
по твоята недосегаема стръмност.
Дума след дума. Все по-остри и
стръмни. С рани по непогалени длани, упорито търкалям по стръмното,
онази премръзнала от не обичане зима. Не може да си забравила как ме
намери... разменила доверие и невинност - срещу нищо. И търкалям
нагоре към теб, онази разлистена пролет - бележник с думи и нежност,
по-тежки от камъните, с които напълних душата си. Още помня,
онова жадно за обичане лято... Забрави ли?... как изпивах сълзите ти,
когато задавено сричах твоите стихове. И ме връщат отново към теб,
премалелите от танцуване понеделници... И онези изпълнени
с много: "обичам те!" - вечери, страшни, като умиране от раздяла,
с послевкусие на неизбежен четвъртък. И ме връща отново,
всичкото, което с теб преживяхме... Но ти, не ме пускай... Да остана -
не ми позволявай...! Изгони ме! Като куче не опазило двор.
Заклейми ме! Нека завинаги нося, на позора печата - предател!
Убий ме! Като не отлетял с края на лятото щъркел.
... а после послушай сърцето си, ще прошепне ли - "обичам те Тасо..."

The Book Of Eli