Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 425
ХуЛитери: 1
Всичко: 426

Онлайн сега:
:: Mitko19

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВятърът
раздел: Разкази
автор: iren5

Разказ ли? Аз не мога да пиша хубаво. Умея да рисувам. Но ще ви разкажа, въпреки че сигурно ще прилича повече на мотивационно писмо отколкото на разказ.За конкурса де... Дето някой ще спечели полет...
Отдавна беше. Преди години. Бях млада... Много млада... Влюбих се. Не в кой да е, а във Вятъра. Мислите, че се шегувам? Нееее. Влюбих се в него - див, непокорен и най-вече – СВОБОДЕН. А в същото време – мъдър някак ми се струваше. Идваше, погалваше ме, успокояваше ме и... после отлиташе – незнайно къде.И незнайно при кой... А аз оставах с мечтата да полетим заедно. Там при птиците. Малко хора знаеха за това. Ами... как да ви кажа...? Аз – момиче , той – Вятър ... На който съм казала все ми е отвръщал, че това , което искам е налудничаво. За това и не го споделях често. Исках да пристана на Вятъра. Даже стих написах за него, въпреки, че не умея да пиша. (В последствие разбрах, че никак не съм уникална... какви поетеси за Вятъра стихове са писали... то Caribiana, то Kadife...) А той пък взе, че ми отговори.
Какво отговори? Ами... каза ми, че не съм готова. Каза ми да се науча първо да ходя по земята без да са препъвам, без да ме е страх. Говореше ми за това, че за да летя, трябва първо себе си да разбера... И да следвам сърцето си.
И беше прав. Не летях, но хвърчах... някъде из облаците. Тогава...
Сега? Мина време. Омъжих се. Прекрасен съпруг – земен, не хвърчи в облаците. Родих три дъщери. Заземих се. Научих се да вървя стабилно по-земята. Научих струва ми се и дъщерите на това (въпреки, че се опитвах да им дам и криле... дано съм успяла). Не ме е страх. Разбрах, че всичко, което ни се случва е за наше добро - или подарък от Съдбата, или урок. Затова се научих да и благодаря ! Научих се, да следвам сърцето си... А там в сърцето освен близките ми, все още е и Вятърът, на който искам да се отдам ... поне веднъж. Да се оставя в ръцете му доверчиво и да гледам от високо Земята. Да ми разкаже за себе си, да ми покаже живота си. Да съм там една от многото птици. Мисля... (не ми се смейте) но-о-о-о струва ми се, че има дори и какво да ми каже... И-и-и-и... че ме чака...
А после? Е-е-е-е-е, после... всеки по пътя си. Аз - омъжена жена, с деца, дето с внуци скоро може да ме зарадват. А той? Той - Вятър . Така че после всеки ще тръгне по пътя си отново и само прекрасният спомен от сливането ни ще остане... Спомен, който ще се възражда всеки път, когато той – Вятърът отново разроши косата ми.
Или пък... знае ли човек какво е решила Съдбата? Може пък да почна да летя по-често с него.
Е, това е... Разказах ви. Ще ме заведете при него, нали? Моля ви... А пък аз обещавам, когато това се случи, да опиша преживяването в разказ.Истински. Въпреки, че не умея добре да пиша.


Публикувано от alfa_c на 15.06.2014 @ 11:16:35 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   iren5

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.05.2022 год. / 16:40:11 часа

добави твой текст
"Вятърът" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Вятърът
от Rodenavlotos на 15.06.2014 @ 17:33:27
(Профил | Изпрати бележка)
Колко му трябва на сантиментален човек като мен! Едно такова искрено, топло, човешко, мъдро, пълно с любов, с фантазия, с копнеж и тъга писание, нищо че не можеш да го формулираш какво точно е....Ами, хареса ми много и ме разчувствува! Поздрави!


Re: Вятърът
от divcviat на 16.06.2014 @ 00:58:03
(Профил | Изпрати бележка)
Разказваш така,че го изчетох няколко пъти и пак ми харесва.Обърни внимание на днешните публикации,всички пишат за вятъра.Ей да не е международен ден на ВЯТЪРА -а?Абе вятър работа и сега ще сънувам,че вятър ме вее на бяла кобила!ПОЗДРАВ!