автор: vladun

Огнена – като коприва,
пряма – като връх на нож,
болката не ни убива,
но боде - и ден, и нощ.

Младостта угасва бавно –
като пура на лихвар,
запокитена отдавна
в пепелник от кехлибар.

Тръгват си от нас полека,
без довиждане, без ред,
кой задълго, кой навеки –
ту приятел, ту съсед.

И копнежи, и мераци
в миг изчезват яко дим,
птиците ти дават знаци,
че не си необходим.

Кой сега ще те спасява?
Чуваш острия ѝ глас -
само болката остава
с теб до сетния ти час.