Три птици, три сестри, се мъчели да стигнат до Истината, коя от тях лети най-високо. Първата твърдяла, че се издига най-високо, защото съзнателно се издига сред световете на разума, потъвайки в красотата на умствения свят.
Втората твърдяла, че се възвисява с полета си, побеждавайки сянката на смъртта. Това е велика победа на духа. Смъртта е приятелка, защото в мига, когато загубва битката за душата, тя получава в замяна най-скъпия подарък - Мъдростта, оттегляйки се с достойнство.
Третата птица твърдяла, че имала толкова забавен полет във времето, че изгубвала мярката му, улавяла дъха на вятъра, светлината на мига във вселената. Духът й се сливал с нея.
От неизвестното изплувал Гласът на Сътворението. Дал светлина с Мъдростта си, че най-високо лети птицата с Духа си. Тя се е освободила от оковите на егото, страховете си, съзнанието си, потънала в необятното и безкрая. Това е Феникса, който надживява смъртта и живее в Духа си. Самата Бену се е сляла с изначалната енергия, импулсът- миг.