автор: Rodenavlotos

Вървя отвън навътре, по следите си-
пустинен лъв, надушил мирис на газела.
Преследвам се- на себе си кредитор.
Длъжник съм си, но не със нещо взела,

а дала в повече, отколкото е поносимо.
Сега си търся собственото равновесие.
Не като индулгенция. Но идва зимата.
И се озъбват голи клоните за бесене.

На някой луд приличат на разпятие
и бърза да увеличи псевдоисусите,
полюшвайки се като лист на вятъра,
на фона на природната псевдопокруса.

Но аз не съм поклонничка на драмите-
нито на шекспировите, нито на други.
По-лесно е- една свещичка в храма
и спираш да си в себе си изгубен,

завързал старите си дългове на възел
и спазарил за сетен път отсрочката.
Да, аз не бързам да довърша този пъзел-
живота си, а търся равновесна точка.