автор: apostola

Как досаден ми е този сняг.
Даже мръзне ми душата.
Сам самичък съм на този бряг.
Мъка в мене е посята.

Сиви облаци над мен сноват.
Този сняг е пак наклонен.
Ледени снежинки ме коват
към балтона ми сезонен.

Но от изток се показва там,
чакана от мен, зората.
Слънцето след нея идва- знам,
да разлисти и гората.