Вълна съм. И в море пресъхнало,
неутешимост предугаждам.
Разбунвам капиляри дъхави,
вълни-убийци. В мор и жажда,
Голгота съм. Лимани вграждам –
сълзи, от ураган родени.
С лъчите слънчеви възраждам
очи, отдавна вцепенени.
От грях и слабост наследени,
(една убийствена отвара),
възтъмна съм. Като гангрена.
Притурям страстите в олтара.
Палач ли бях? Или бях жертва?
Сърцето ми
последните си удари отмерва...