автор: incomplete

Среса вятърът косите на върбата,
а луната се усмихна в три-четвърти анфас.
И вече гледам тебе, обич моя!
Дали и ти я виждаш... добре ли си?
Къде ли си сега? Дали и на теб ти е студено, както на мен от твоята липса?
Разплакват ли те още "огледални светове"? Плачеш ли от думите на лоши хора?...
А после дълго гледаш в тъмното с невиждащи очи. Понякога усещам...
топъл полъх с канелен аромат. И си до мен... косата ти усещам... и мога да я пипна.
Но се страхувам, че ще се разпаднеш подобно пухче на глухарче.
С пясък се пълнят очите ми и зная. Орисани да имаме любов за три живота,
но сме далече, за три по девет. Сега след всяка нова пролет, аз ще бъда
все по-стар, а ти, все по-красива. И не намерих в небесата Бог,
и на земята някаква молитва, с които да заместя твоето: "Обичам те!"


https://www.youtube.com/watch?v=f_RjlIPuqyc