автор: Lorena

От мен до слънцето- разхвърляни щурци,
проскърцват уморените цигулки,
в обувката на най-големия
издрънква като счупена монета
сърцето на мим,
играещ си на обич и звезди.
Прогарям с дъх
линията на облаците,
където вълците размахали опашки,
сверяват залеза
със погледа на най-тъжните очи.
Прокапва тишина от онзи стих,
прихлупил длани над лицето ти,
а вятърът говори
непознат за мен език,
във който мелодиите
заглушават думите.
Глухарчетата плачат необичани,
разлитат се, разпукват се, внушават ми,
че радостта и слънцето са ничии,
когато искаш да се потопиш в умората.
Тя отдавна крие падащия дъжд
от онзи разчупен на парцали облак,
където скрих последната си самота,
която не споделям с никого.