автор: mariposasenelalma

До днес не се научих
на удара да връщам с удар.
Но на доброто знам
да отговоря с добрина.
Лъжи все още
не умея да изричам.
И истина не знам да премълча.
Все още съумявам
да стоя изправена,
дори когато душата ми
е паднала на колене.
И мога до последния си атом
да се раздавам -
без сметка какво
ще остане за мен.
И удари посрещам със усмивка,
и още вярвам във лъжи.
Навеждам се в молба
за искреност...
По детски плача
щом ме заболи.
Все още съм такава -
"непоумняла",
не разбрала и до днес,
че приятел не в беда се търси,
а ако можеш нещо да дадеш,
не вярваща, че е възможно
близки хора да те предадат,
не знаеща, че може
да те окалят,
дори и от сълза да си по-чист.
Такава в своя път вървя.
Кому -какво, отмервам със сърце.
От удари в гърба не се боя,
защото ги посрещам със лице.
А колко дълъг ще е тоя път
не искам да узная.
И не питам.
Когато дойде краят,
все ще разбера...
за да успея за последен път

да изрека - "Обичам..."