автор: apostola

През нощта си във съня ми.
През деня си в мисълта.
Тръпки раждат и бляна ми,
но предвкусвам пепелта.

Знам, че в нелюбовно време
любовта е във затвор.
Всяко нейно чувство дреме,
с времето то влиза в спор.

Знам сърцата, че тъгуват
и се търсят те на път.
Те във времето лудуват,
но са все на кръстопът.

Сам във времето разделно,
аз забравям си речта.
И живеейки отделно
се превръщаме в мечта.

През нощта си във саня ми.
През деня си в мисълта.
Но угасва тъй бляна ми-
цял потъва в пепелта.