автор: incomplete

Счупи се сиромашкото лято и посипа в очите ми
парченца тъга. Окъсняло щурче се надява на чудо
и свири безкраен реквием. За едно лято и обич,
по-дълга от смърт, а всъщност, като стих кратка.
И покълна несбъдване върху топлите спомени -
бързи крачета на притичал в пролука гущер.
В късния аромат на пирен и ягоди диви
една пожълтяла пчела разпръсква капки роса.
Като влюбена птица, сви се тъгата в душата ми
и тихо заплака. Поникна несбъдване - дервишова орис
в едно оцеляло (въпреки всичко) обичане.
Сепната от сянка на сова, нощта си отхапа опашката
и побягна избледняла в синьото утро.