автор: apostola

След този залез примирен
денят се скрива уморен.
Със черна риза и нощта
гаси на слънцето свещта.
Изскача нощната луна
със образа си на жена.
Облича жълтата манта
от лИстите на есента.
Студена вятърна вълна
подгонва мъничка сърна.
Подскочи тя и без вреда
остави своята следа.
А птиците са на подслон,
замлъкнали на горен клон.
В зениците на всеки взор
стои уплашен кръгозор.
И всеки мисли примирен
за утрешния зимен ден...