автор: Rodenavlotos

Помежду слепналите страници на времето
един ден някой ще намери изсушена роза.
Какво ли ножицата е накарало да вземе
и я отреже- още свежа пъпка този,

който се грижи за небесните градини?
Дали защото се е влюбил в красотата й,
уплашен, че е преходна и ще премине,
решил, че тъй я съхранява без остатък?

Неведома е божията промисъл и ние
не можем в нейните покои да надникнем,
защото всичко своя таен смисъл крие.
И трябва с парадоксите да свикваме,

като например- в утрините под росата,
защо и младата, в един откос със старата
трева посича често острието на косата.
Кой и защо превръща ни в хербарии?