автор: jantreya

Всеки пише живот (както Бог го е дал).
Щом не може да пише – разказва.
В този разказ крещи талантлива печал,
или просто е скука във пазвата?
Или просто е песен на жадни очи,
всепопиващи - вчера, днес, утре.
Тя изригва отвътре и щом зазвучи
бърка нежно в душата ти с кутре.
Но е склонен да кичи живота с варак,
ако споменът днес е в руини.
Изчегъртан с пирон по мазилката знак
драскотина от обич отминала.
Всеки пише живота по свой словоред,
неграмотно, изискано, пищно…
Няма нужда дори да е точно поет.
В преживяното няма излишно.