Летен дъжд по жълтите павета...
Юнски блясък по стъклата бяга.
Лъсват пак църковните кубета.
Залезът в дъждовна капка ляга.
Мокрите чадъри се прибират
с рейс, трамвай,с такси или тролея.
Други пък метрото си избират.
Аз под капките пък се пилея.
Шарени неонови очички
мигат над раздрани тротоари.
Стари сгради в ново време-всички
днеска пишат свойте мемоари.
Тази юнска нощ града превзема-
спуска бавно в него тишината.
Грам от мирис на липа ще взема,
а от Витоша пък- хладината.
С топъл дъх на кестени замлъквам
и ме радва капката дъждовна.
В дъното на спомените бръквам
и изхвърлям картата лъжовна.
Този град, задъхан от гълчава,
в моето сърце сега заспива.
Всеки звук във него замълчава,
сутрин пак от утро се напива.