автор: savana

На Жана и Дана

Младите си имат свой живот
и за мен място в него няма.
Ще трябва да свикна
със жребия суров
сама на себе си да съм отмяна.

Тежко е да си лягаш вечер
в пустата къща,
сред четири стени,
да те обгръщат спомени за мъртвите
и само черешата отвън да шуми.

За страховете - не ми се говори.
Те силите ми изсмукват до край
Лежа в леглото
с очи ококорени,
а какво е в душата ми -
само Господ знай.