автор: skysoul

Някога, когато ме намери
аз бях лек, тъй лек
и само тихо като клони бели
на липа във теб цъфтях.

Бях толкоз лек, че бях безимен
и жаден от теб да разбера,
че тъй голям съм и няма име,
в което да се побера.

Тогава ще се слея с приказка,
със месец май, с едно море
и като дъх на вино истински
ще бъда силен в твоето сърце.

Als du mich einst gefunden hast,
da war ich klein, so klein,
und blühte wie ein Lindenast
nur still in dich hinein.

Vor Kleinheit war ich namenlos
und sehnte mich so hin,
bis du mir sagst, dass ich zu groß
für jeden Namen bin.

Da fühl ich, dass ich eines bin
mit Mythe, Mai und Meer,
und wie der Duft des Weines bin
in deiner Seele schwer...