автор: apostola

Морето е сълза в която
потъва синьото небе.
А облакът на всяко лято
в морето плува и гребе.

Очите на земята древна
се плакнат в сините сълзи.
В снагата й пустинно-тревна
капризен вятър все пълзи.

Когато облак се разплаче,
той пълни земните очи,
а в тях пък слънцето-сираче,
гаси си ярките лъчи.

Когато пък земя заплаква,
заливат се и брегове...
Луната в болката оплаква
потъналите в грехове.