И в мене душата ми пъшка,
когато е с рана прободна.
И скришом сълзата ми мъжка
изплува в очите свободна.
Преглъщам я трудно навътре
и мия душата ранена.
И става ми леко отвътре
щом тя е нацяло спасена.
Че скришом сълзата пролята,
балсам е за мъката мъжка.
Тъй както земята в полята
за капки дъждовни се тръшка.
А-скришна- сълзата е тежка.
Не става разменна монета.
Лекува тя всяка болежка
във крехкия свят на поета.