автор: nickyqouo

Изследователска орбитална база на „Пигмей индъстрийз корп”
Височина на лунната орбита в перихелий - 500 км
Стандартна дата - 7.7.2064, стандартно време - 12 часа и 07 минути.
Централно стебло, ниво - 03, „Кенди лабс” - запис експеримент № 000-33-1612-DUST

Каролина Туист се рееше над прозрачния експериментален куб в който едър плъх препускаше в условията на изкуствена гравитация по безкрайна бягаща пътечка. Ангелското лице на Каролина се надвеси над горната част на куба. Улови се за ръбовете му и придърпа дългото си елегантно тяло към него. Гърдите и се притиснаха в куба и тя се застопори към него чрез къс колан с енергийна катарама. Напъха ръце в манипулаторите и докопа плъха в здравата хватка на екзо-скелетните им пръсти. Натика главата на животното в предварително подготвения стенд и го затегна. Погледна мащабната холограма, която пресъздаваше в триизмерно изображение възприятията от съзнанието на плъха. Нищо особено, крачеше по извиващ се път сред нарядко обрасли с дървета хълмове - точно според подавания входен сигнал. Прегледа отново стенда и когато се убеди, че всичко е наред стартира с необходимия бутон операцията по подобренията на присадките. Прецизна микро-преса се стрелна за част от секундата към тила на животното и с бърз удар вкара допълнителната присадка през късата куха игла, която се заби в него. Каролина замрази за кратко мястото на проникването и освободи плъха от стенда. Откачи се от експерименталния куб, даде тихи гласови команди с които намали осветлението, стартира запис на продължението на експеримент № 000-33-1612 и вдигна красивото си кукленско лице към холограмата пресъздаваща възприятията от съзнанието на плъха.

Вървях по тесния тротоар на занемарена улица и чувах рев на двигател пред себе си. Острият завой на пътя не позволяваше да се види що за чудо раздира с такава сила заспалия следобед в този прашен квартал. Небето бе ниско и облачно, жегата увиснала в неподвижния въздух полепваше като мазен слой по лицето и тялото ми. Иззад завоя излетя огромен ТИР с черни стъкла. Гумите му свиреха и двигателя изрева отново. Писъкът на спирачките се заби в мозъка ми. Прицепът на ТИР-а се „счупи” под ъгъл от деветдесет градуса и огромната машина се носеше странично по празната улица сред облаци от прахоляк и синкав дим от прегряващи гуми. Летеше срещу мен. Вляво се бе появила сграда, приличаше на старо изоставено училище, шмугнах се във входа, който бе на самият тротоар. Вместо в обичайното широко фоайе, попаднах в прохладно пространство подобно на тунел, което бе странно за училищна сграда. Въпреки, че се бях напъхал в сградата, ТИР-ът все още летеше право срещу мен, но бе успял значително да намали скоростта. Сякаш бе запълнил тунела от край до край и подобно на бутало в цилиндър се носеше напред опирайки в стените. Стоях вцепенен, когато внезапно чух един по-различен звук. Звукът, който наподобяваше пращене и разцепване на старо сухо дърво, се разнасяше сякаш някъде над главата ми. Вдигнах глава по посока на звука. През ниският сивкав таван се плъзна дълга пукнатина, разшири се и от нея върху ми се изсипа огромен поток от горящи въглени, истински огнен порой който ме затрупа. Затрупа ме, а аз крещях. Ръцете, лицето, гърба ми, всъщност целия горях но успях някак да се изправя сред жаравата. Тогава отгоре ми се срина нова планина от огън и в секундата преди да ме погребе, видях огромния камион да се извисява и преобръща над мен.

Каролина спря записа, увеличи осветлението и отрази часа на експеримента. Всичко май се развиваше добре - присадките работеха. Ефектът върху тялото на плъха поставено в една напълно стерилна и непроменяща се среда, съответстваше на подавания входен сигнал. Чудесно! Изхвърли препеченото и пресовано тяло на плъха в рециклиращата точка и се отправи на обяд. Рееше тяло в атриума прелитайки в безтегловност край огромните илюминатори на централното стебло и наблюдаваше прашното лице на Луната и синкавия полудиск на Земята зад нея. Далеч, далеч там долу. Красива и почти нереална. Каролина Туист внезапно усети остра болка в тила и пред погледа и всичко се размаза за миг. После дискомфортното усещане изчезна и остана леко и приятно чувство на прохлада.

Лисицата препускаше като обезумяла с изплезен език по безкрайна бягаща пътечка в прозрачен експериментален куб. Входния сигнал бе постоянен и силен.