автор: alisa

Трябваха ми само три череши,
да възкръсна после от костилки.
Писна му на Господ да се реши,
от игри на думи, от бесилки...
Господ всяка вечер се напива,
килва църквиците като чаши.
Не му пука...Просто му отива.
Закъсняло ангелите плаши.
Оня свят е близък като лозе,
само да издрапаш по баира.
Като пречи киселото грозде,
може да се мине и на бира.
Господ е дете, с небесна пръчка
рови в локвичка със попови лъжички.
Балът беше като по поръчка
и...изгубих дясната си цвичка.
Нито принц, ни жаба ме намери...
Не умрях, но три череши – бива.
Господ има светски маниери,
затова и днес съм полужива...