Отделя се от Юда
и идва да помага.
В моментите на лудост
пораства с дума блага.
Носията си носи,
потеглил към площада.
А мракът съдбоносно
обрича го да страда.
Но той навярно чува
единствено гласа си.
Заклещено в обувка
е чаканото щастие...
Във задната редица
обича да застава.
Но всъщност е на прицел,
откакто се изправи.
Той няма да проникне,
където е неканен.
Отглежда перуники,
във грижата призван е.
Избрал е да говори
с мълчанието тихо,
защото е в отбора
на жадните за стихове.
Радостина Драгоева
29,05,2014 г.