автор: yoro

Вземи от мен влакната с бялото търпение,
с които тайно си превързвам тишината.
Ще бъде твое всяко крехко избавление,
където само вечността не е позната.

Вземи нюанс от неподвластните картини,
където полусънната зора не беше моя.
Под сенките на подивелите градини
се ражда новата стихия на пороя.

Вземи си капки от преливащата жажда,
която спъва ме, когато те сънувам.
Във мрака всяка светлина изглежда важна.
Страхът от сушата научи ме да плувам.

Тогава топла част от мен ще притежаваш,
която всъщност няма как да бъде да твоя,
а само заледения ми образ ще спасяваш,
изгубил временно на лятото покоя.