автор: lita

Аз повярвах ти макар да знаех,
че има малък шанс да ме желаеш,
че не си залък за моята уста,
че не ще е в тоз животец любовта.

Аз желаех те макар и да усещах,
че едностранно всичко ще си остане.
От желание, а не от страх потрепвах
в ритъма на твоето дихание.

Аз влюбих се макар да беше глупаво,
едно такова - много неизбежно.
Аз опитах даже много читаво
да бъда твоята надежда!

Не стана нищо. Но бедата
изобщо не е била там -
просто и до днес душата
люби те със този плам!

Искам някога за теб да бъда
енергия и муза, и онова,
от което само имаш нужда.
Мога го - при мен ела!

Затова не се отказвам още,
аз ти вярвам, любя и желая!
Но си само в сънищата. Лошо е,
когато мъж изграе си с жена...