Понякога денят е тъй протяжен като дъвка,
със аромат на цъфнали дървета.
И някак си се чувтсвам длъжна да обичам
по най-вълнуващия и безумен начин.
Да тичам и да викам (макар и в себе си)...
Понякога съм най-далеч от всички,
когато съм до теб, дълбоко във очите ти.
И спуснала пердета мога предричам
дали си онзи, който ще докосвам истински
И себе си предричам мислено...
Понякога успявам да издишам огъня,
стаен в душата ми сред люспи от емоции,
и даже сипвам от дъжда във шепите си,
да утоля онази древна жажда
нестихваща в душите ни.
Понякога е много лесно да обичаш...