Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 867
ХуЛитери: 1
Всичко: 868

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПетя
раздел: Разкази
автор: fadul

Петя влезе в стаята на пръсти, а сърцето й радостно туптеше – днес Ивелин я покани на среща. От всички момичета в класа избра точно нея. Най-красивият, най-чаровният и остроумният, по когото въздишаха всичките й приятелки...Май беше сън. Не можеше да повярва на щастието си


- Кое време е, малка уличнице?! Защо чак сега се прибираш?!
Петя примря – баща й я усети. Стомахът й се сви на топка.
- Извинявай, татко, няма да се повтори!
- Това и вчера го чух! Я я гледай ти, никаквицата – още няма 17, а тръгнала да хойка! И ти си същата долна кучка като майка си!
Плесникът беше оглушителен, след което баща й трясна вратата и продължи да се налива. Петя тихо зарида, а радостно пърхащата й душа се приземи в купчината бащина обич. От другата стая Юксел Кадриев съобщи за абитуриент, който се самоубил, като скочил от десетия етаж. Не, тя нямаше да бъде слаба! Нямаше да позволи да я пречупи един изкуфял дъртак с плешиво теме и шкембенце, който по злощастно стечение й беше родител. Съблече се и се пъхна под завивките. Вратата отново се отвори с трясък:
- Ела при мен!
Тя се сви като коте, и цялата настръхна. Този път в погледа на баща й имаше нещо друго...което не успя да определи.
- Не ме карай да чакам! Казах, ела при мен.
- Идвам, само да се облека.
- Не казах да се облечеш, а да дойдеш – крясъкът смрази кръвта й. Тя покорно стана и отиде в другата стая, където 40 – ватовата крушка хвърляше загадъчни сенки по ъглите. Беше сама, гола и се чувстваше отвратително. Изведнъж разбра:
- Днес приемам само извинения в натура – профъфли противният глас, а миризмата на немити зъби замалко не я накара да повърне. Светът се въртеше около нея и викаше с всички сили: „Нееее!!!“, но Петя само стоеше и не вярваше, че това се случва.
- Татко...
Мъжът се нахвърли като диво животно върху нея и извърши неща, които никоя жена не би искала да си спомня. След това й заповяда да се прибира в стаята си, а ако каже някому и думица...

Тя седеше на балкона и си мислеше за онзи абитуриент, за който беше чула по новините. Дали го беше направил заради нещастна любов, или просто му беше омръзнал живота?
Реши да го попита лично.


Публикувано от anonimapokrifoff на 31.05.2014 @ 12:06:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   fadul

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
388 четения | оценка 5

показвания 31261
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Петя" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.