Гневът ми лае, като куче-
веригата докрай опъва.
Живот- пиявица ме смуче.
Страхът нозете пък ми спъва.
Очите- кратерчета сухи.
Сърцето в ритъма се дави.
И знам, че мислите са кухи,
а утрото във мен се бави.
И нямам светъл ден отдавна.
Душата ми в мъгла се губи.
На смърт обречени сме бавна
при тези нрави доста груби.
Гневът ми лае, като куче-
веригата докрай опъва.
Една пиявица ме смуче...
Живот...Веригата го спъва.