автор: Rodenavlotos

Там някъде, отвъд големите завои,
където пътят става вече прав и равен,
защото води в Райските покои,
аз собствени пътеки си проправям...

Не се научих да избирам лесните.
и все във глухи улички се озовавам,
в които тротоарите са толкоз тесни,
че стъпките ми даже не остават,

защото тук не е Алеята на славата.
Куверти за нощувка със закуска
за нея някъде навярно се раздават,
но аз и тази пряка съм пропуснала...

и все вървя, вървя, усещам вече къщата,
която в следващата уличка наднича
и... déjà vu!- познавам, че е същата,
където някой ме очаква и обича.