автор: ekvilibrist

Подай ми ръка
да ти гледам любими,
не се притеснявай
аз всичко забравям.
И спомени общи,
изписани в рими,
целувки и нощи,
за всички прости ми.
Подай ми ръка,
да ти гледам,
не плача.
В мойта сложи я,
а после ще видим.
И времето всичко
отмива и влачи,
а времето просто
е спряло да плаче.