автор: geostal

Следобед е! Работя в офиса, спешно трябва да се систематизират данни и да се изпратят до края на работния ден. Напрегнато е! Всеки се е вторачил в монитора и бърза с надеждата да не стане така, че да работим извънредно.
Климатикът охлажда стаята , но главите ни горят, няма ги всекидневните закачки, но…чувам глас. ”Колега, - вика ми Иванова нейде зад мен.- трябваш ми спешно, ама, като те гледам, жал ми става. Хайде, като свършиш, обърни ми внимание”.
“Ех, Иванова, - лукаво се усмихва колежката Лекова – за какъв дявол ти е, когато свърши! Кикот се разнася из цялата стая. Виж ти! Трябва да защитя достойнството си и гръмогласно се обаждам: “ Ще повторя, бе Лекова, ако трябва и ще потретя…”Хохотът продължава, а закачливата колежка ме поглежда с влажни очи…