автор: Rodenavlotos

Усмихвам се на мислите си в мрака.
Неуловими злодеи, плачещи за божи съд.
Но те стоят притихнали и чакат,
когато хващането им е невъзможно.

Тогава разпълзяват- малки гъсеници
превърнали се пътьом в пеперуди,
с криле, от цветния прашец поръсени
и литнали в небето, като луди...

О, да, свещена е тайната на мислите,
в които с тебе си обменяме сигнали,
върху стената на нощта увиснали-
два прилепа, оголили до бяло

душите си, на дълъг пост обречени.
„Ти чуваш ли ме мила? Аз те чувам”-
политат пеперудите далече
и някъде в средата се целуват,

нетърпеливи дрехите да хвърлят
и да се любят мимоходом до полуда,
докато утрото крилете не опърли
и тъмничарите не се събудят.