автор: apostola

От този свят, когато тръгна-
по списъка за онзи свят,
една въздишка ще изтръгна
от моя двор с любов посят.

И нищо няма да си нося.
За вас остава всичко тук.
Една сълза ще си изпрося,
пролята мълком и от внук.

А споменът за мен да стане
любима брошка от сребро.
И тя в сърцата да остане
да ме запомните с добро!