автор: benelina

Тихо и топло
накъсано дишане -
пресекулки в очите,
нахлуващи в мен
по спиралите стискане...

Бавно сянката ти
в плът обличам
с платната на
отворения огън,
където с палави езици
на струи музиката
татуира мрака
задъхано
по тръпнещата кожа...

Разпадам се на струни,
коленича.
Свити капки
по гънки на тръпки
те движат
по дължината
на октавата.

Попиваш
в разширените зеници,
събираш дъх,
изпуснат за молитва,
барабаниш
по спазмените ми акорди
и шепотът ти блика
във косите ми...

Семена,
които искат
с настръхналия си
първичен порив
да гъделичкат тишината
и всякое
пространството да стопяват,
разхвърляни
в тактуващото ложе.

Вибрации допиват
кръгли капки-
и устните са сити
и погалени.
В прозорчето на вълшебството
диша свършека
на разстояние междутръпно.

Зачеркнати са празните понятия
разковниче е времето,
в което
душата ми е боса и танцува
в прегръдка ненаситна,
в очите безвъпросни.
Тихо и топло...