автор: YOTOVAVA

Предутринна гора. Мъглива ласка.
Босоног октомври гази в шумата.
Да видиш някога това успя ли,
певецо с изтъняло празнодумие?

Там Маргарита дири своя Майстор,
загубил се из градското тържище.
Дадеш ли някому душата си,
в замяна никога не чакай нищо.

Пиян до лудост, от ракията по-лют,
духът ти ще се скита безпризорен,
в немилост – сякаш някой царски шут,
връвчицата ще влачи на позора.

По-криво огледало от очите й
е слънчицето, тръгнало на заник.
Езика ли си глътна, та не викаш
под опустелите небесни пазви?

Тъй скита – безнадеждно плосък
човек, когато е изгубил вяра,
и се опитва милост да изпроси,
със съвестта си ако преговаря.