Разстилай въглени
под нозете ми, Господи!
Тръпна душа е прихваната!
Сребърна нишка въздига се
от тъпан и гайда пресукната.
Плаче жарта и приканва ме
да я погалят изстрадани стъпки,
бели ръце кърпа да веят
като прошка за дните
накъсани
от чумави злостници
и кръглооки завистници
дето харман са подричали
дето стада са дамгосвали
дето челяд проклинали
дето нож са забивали
от тъпан и гайда се свиват
в мишини двори потайни
а пък от злото им
Пресвети
Константин и Елена
мене сили наливат
венец ми мълком турят
през огън да мина
грехове да изкупя
до бяло да го пречистя.
Ситно ситня
и съм разпятие.
Жарава пее в нозете ми.
Дъх съм и съм проклятие
в очите на Мрака
и юдовското зачатие.
Тъпан кръвта разлюлява.
Гайда душата издига.
Любовта е икона
и я въздигам
над всичките земни проклятия.
Разстилай жарта под нозете ми!
Душата по нея да мине!
Да измоли прошка за всинца ни
и злото да ни отмине!