автор: apostola

Жестоко ни е времето.Жестоко!
Жестоко е и някак- еднооко.
И вместо с две, с едно око ни гледа.
А аз пък искам с двете да ни гледа.
Надежда пак в очите му да има.

Да има пролет.Аз не искам зима.
Прозорците си смело да отворя,
душата си с охота да разтворя
и този тежък мухал от години
да се стопи до грам в очите сини.

Ела ми, Господи, дори на гости.
Ще те посрещна с хляб и сол, и пости.
Слезни при мен- при смъртен на земята.
Ела!Отгоре ти недей пресмята
и как конците времето ми дърпа...
Ела и него го вържи във кърпа
и дугото око да му отвориш,
и за добро със мен да поговориш.
Махни сега търговците от храма,
защото те останаха без срама.

Сега е време в теб да се пречистя
и лошото в душата да изчистя.