автор: angar

Красива дума - командир!
Но тя е страшна със това,
че всичкото ти време взема
и с туй - подобно на смъртта,
от близките ти те отнема.

Ти тръгваш, а те още спят.
Завръщаш се - а те заспали.
Децата ти без теб растат
и постепенно те забравят.

Аз помня как и моят син,
баща си не познал веднАга,
когато вкъщи ме видя,
"- Здравейте!" - стреснато ми кАза.

За малкия не е беда,
че често татко му го няма.
За него главното е "Мама!",
но с много по-голяма драма
е командирската жена.
С години, с месеци сама
по дни и нощи тя живее,
и няма бъдеще за нея
освен едно - да остарее.

И настойчиво в женската душа
една коварна мисъл се прокрадва:
" Защо я имам тази красота,
когато нямам кой да й се радва!"

Пет дена в седмицата се работи -
за отдих събота е отреден,
ала военни, светофари и гробари,
работят и във съботния ден.
Ако и друг по спирките трепери,
той е учител или ученик,
че няма дума в български език
така да се римува с "мъченик"!

Майорът в съботната сутрин става,
избръсва се, вода за чай загрява.
Наташа във постелята лежи.
От снощи още нещо й тежи.
Стомахът често остро я прорязва -
дали е жлъчка, или пък е язва?
На лекар да отиде, ала как -
бои се да не се окаже рак!

Той в поделението се явява,
цял ден задачи разни ще решава,
ала с каквото и да се захване,
все подсъзнателно ще го гнети
че вкъщи - между четири стени,
Наташа болна и сама оставя.

Уви - да можеше, вратата хлопнал,
невидим в коридора да застане,
картина по-различна би видял
и по-добре жените би разбрал!

Наташа, като по тревога, става!
Изкъпва се, косата изсушава,
с парфюм дезодорант се освежава,
облича се и пръстени поставя
и, сякаш че изстреляна от гръм,
изскача от квартирата навън!

Отде такова настроение?
Какво така я промени?

Това се случва с вас, жени!
Когато тръгва за сношение
със собствения мъж, жената
върви като на погребение;
но при любовник ли върви -
тя тръгва като на участие
на олимпийските игри!

Устни, устни, устни, устни!
Като дъхав мед сте вкусни!
Щом за вас изгубим вкус,
и животът ни е пуст!
Който млад е, нека люби!
Златно време да не губи!
Нека тази светла страст
никога не гасне в нас!

Само тъжните поети
нека да редят куплети,
да мечтаят и въздишат,
щом не знаят да обичат!
А щастливите поети
ще възпеят любовта
чак когато на вратата
им потропа старостта!

Мисля си - и Маяковски,
ако беше остарял,
за любов, целувки, ласки -
колко песни би изпял!

Да, за завист бе майорът
с хубавата си жена.
Същевременно - нещастен,
че докрай не я позна!
Как умее да се смее
и да се шегува тя!
Приемливо да излъже!
Сто различни хитрини
във едно звено да свърже,
но при милия навреме
винаги да се яви!
Как е смела, и умела,
всеотдайна в любовта!
И разумна, и безумна -
всичко, всичко беше тя!

Тъй е било, тъй ще бъде,
и така е в наши дни:
опознаваме жените
само с чуждите жени!

Тук два-три реда още ще напиша -
и нейния приятел да опиша.
Макар цивилен, също бе красив
и - може да се каже - талантлив
и в работата си, и в обществото.

Наташа с него бе безкрай добра,
ала веднъж все пак се разрида:

"- Така ми е добре до теб сега!
Но често се запитвам - докога?
Знам - любовта ни всичко заслужава,
но докога така ще продължава?
Не ми достига да те имам аз
броени мигове в откраднат час!
Така мечтая, без да се боим,
завинаги да се съединим!
А хората - каквото да разправят,
след две години всичко ще забравят!"

Той с ласка тръпката й задуши,
сълзите й с целувки изсуши.

"- Любима, в хората не е бедата.
Бедата, скъпа, е във теб самата!
Не сме сами в сегашния си час -
и миналото ни, и то е с нас.
И твоята любов ще бъде друга,
когато бъдеш с мен като съпруга;
и винаги, когато ни сравняваш,
за своя бивш съпруг ще съжаляваш;
и ще отнема всичките ни сили
това, че две семейства сме разбили!"

Любов, останала без перспектива,
изтлява бавно, гасне и изстива.
И постепенно, без да я боли,
Наташа с милия се раздели.
И се занизаха спокойни дни.
Не беше тя от оня тип жени,
в които, като в благодатна пяна,
вирее вирусът "съпружеска измяна",
и след като веднъж се разболеят,
не могат никога да оздравеят!

Веднъж съседка нейна /и съпруга/,
й се примоли за една услуга:
приятел, отдалеч, за кратко време,
дошъл - а няма де да го приеме!

Наташа със готовност й помогна.
А след това, без капка предпазливост,
във изблик на взаимна доверчивост,
реши да й разкрие, за нещастие,
че също е познала това щастие!

"- В гората на тревата
покривка от кола.
На нея - одеяло и сплетени тела!
И жарките целувки


/Не ми стигна времето. Следва продължение/