автор: Volitea_Kovastay

Сряда. Рано сутрин.
Поройният дъжд от вечерта почти е свършил работата на Чистота-та. А каквото е останало - ще довършат двата задаващи се облака. В дъждовно време Чистота-та не работи.
Изпод чадъра наблюдавам разбуждаща се София - продавачката от магазинчето на ъгъла тъкмо беше вдигнала ролетните щори и се подготвяше за работния ден с цигара и кафе. Забързан минувач се стресна от задавения мотор на една Фабиа и попадна на една от онези разбити плочки със статут на мини при дъждовно време.
Умело маневрирайки между спрените по тротоара коли, локвите по улицата и все по-многобройните пешеходци с чадъри, си слагам слушалките и пускам радио.
Франк Синатра ме придружава до спирката на автобуса.
И благодарение на него спестявам на вас и на себе си останалите подробности...
Средата на седмицата за нашето общество е като престой в чакалнята на джипито - има строго разделение измежду присъстващите. Безредица нарушава привидно установените ред и спокойствие. Дали някаква позната на сестрата тъкмо се е предредила, или поредното кръстовище е затворено поради ремонт, колективното ни съзнание започва да страда. А когато съзнанието започне да страда, тялото ни неминуемо ще го последва.
И така, както дългоочакваният прием при доктора поставя на изпитание спокойствието, мотивацията и нервите ни, и срядата - като една своеобразна пауза преди второто полувреме, поставя силата на духа на тежък изпит до достигане на заветния Петък. 
Анамнезата - неопределено същество, на възраст неотговаряща на действителната. Постъпва за пореден път в болничното заведение; заема принудително положение; контактно; с епизоди на внезапно краткотрайно помрачение на съзнанието - абсанс, хипертония, диабет, мигрена. Клиничната картина в този случай би била – без отклонения. Но неотдавна са се появили нови остри оплаквания - внезапни пристъпи на самоосъзнатост, борбеност и оптимизъм – пациентът ги свързва с нарушен хранителен баланс и безсъние.
И за да се постигне онова състояние на хроничните заболявания, през което липсва симптоматика – ремисия, е нужно лечение. Защото, както всичко чуждо за организма се атакува от имунокомпетентните клетки и следва бурна реакция под формата на температура и алергия, така и непознатите за нашия пациент остри оплаквания трябва да бъдат преборени най-бързо и лесно. Как? Koртикостероиди, имуносупресия. „Сестра, две дози Биг Брадър венозно, на обед - таблетка Вс-телешоп, а преди заспиване му влейте и банка Къртицата. Съществото е послушно, приема своята диагноза, гълта горчивите хапове, смесва не рядко с алкохол и продължава да върви по своята лъкатушеща клинична пътека.
Най-вече в сряда се опознаваме – между искрените охкания и пъшкането от недоволство и прокрадващите се мигове на радост заради скоро приключващия ден и все по-осезаемо наближаващия Петък.Така, както се опознаваме в чакалнята. Нищо, че я въртят коленете, жената отсреща катери пеша последния етаж на панелката - сърцето ѝ да се тренира. А това, че господинът с куфарчето днес е в автобус 72 е изключение - колата му е на ремонт. Ама че невъзпитани са тези ученици.. 
Разговорите за оплаквания и съпътстващи заболявания се преплитат с дискусии по политически, правни, социални, европейски - изобщо всякакви компетенции. 
Вътрешният ми диалог е прекъснат от рязкото спиране на автобуса. Возя се в един от Новите - лъскав и някак по-широк от старите. Е..., шофьорът далеч не е така лъскав, но..с тези заплати..накъде? Бира ли да си купиш, шампоан ли... И с нашия пациент е така. Отвън съществото прегледно, едно такова като че ли по - ново, а вътре... вътре все още се мътят отлежали светогледи и мухлясали разбирания...Яденето ни да е био, по новите стандарти да е произведено. А проблемът със сухата кожа – е как..и сухата кожа, и пърхотът са следствие на прекалено често къпане. 
Най-зле ни е, когато колективното съзнание се разбуди от комата и тръгне да се съвзема...терапията вече знаем..
И на регистратурата отново е То. Този път оплакванията са по-остри - самоосъзнатост, борбеност и оптимизъм, че на всичкото отгоре и дружелюбност и готовност да помага, пулсът е опасно висок, кръвното не е никак добре и силно го боли глава.
Дали пък да не сменим рецептата? Може би инфузия оптимизъм, две банки търпение, таблетка работливост след нахранване, а вечер крем спокойствие...

Не, не, касата не го поема, а и комплайънсът на пациента е важен – неговото съдействие.. не!
Сестра, антибиотик перорално, свещичка ректално и до следващия път.
Пулсът се успокоява, кръвното пада, главоболието изчезва..
Поглеждам към Витоша, прегърнала все по-тихо пъшкащия град.
Бавно се спуска мъгла...И отново ремисия...