автор: avis_rara_83

За n-ти път сърцето се поряза.
Претръпнало, заплака без сълзи.
Едно парче от счупената ваза
започна по душата да пълзи.
Раздираше безжалостно остатъка
от капките на моето доверие.
Не знам защо от болка не заплаках.
Навярно вярвах в старо суеверие,
че счупеното - щастие довежда.
Или пък, щом проливен дъжд вали
изгрява после слънчева Надежда.
Наивна оптимистка съм, нали?
Сега лети във въздуха монета
наместо мен решение да вземе...
Дано от някой гарван бъде взета!
...Аз вече знам какво да предприема.

Павлина Соколова