автор: voda

Колко катаклизми преживях!
После ме люляха земетръси.
После оглушах и онемях -
може би, за да платя греха си,
че под гръм небесен оцелях,
хвърлих се в морето, не потънах,
огън ме горя - не станах прах,
с Дявола преборих се - на тъмно...

Но се случи миг един, нелек -
най-нищожно камъче ме стигна.
Не от Бога. Хвърли го човек.
Точно ме улучи. И загинах.