Здравей скъпи приятелю,
Виждам, че си написал книжчица, но каква е тази гатанка със смисъл?
- Коя гатанка? Там на всяка страница смисъл до смисъл се мисли.
- Ами тази дето смисъла търсим в промяната на излъчената светлина в отразена.
- Тя е и отговора на въпроса ти за смисъла на живота.
- Откъде-накъде намеси и живота?
- Ами вземи един цял живот (един дявол знае как); светни го отвсякъде (свети дух това го умее), хвани всички места където излъчената светлина става отразена (физиците да му мислят как, важното е да бъде едновременно) и получената картинка съдържа смисъла на този живот (остава да разчетеш картинката).
- Ама аз за Живота въобще питах.
- Не е ли по-лесно да почнем от нещо дребно – Галактиката например. Трябва добре да светнеш, та черните дупки да се изпотят и добре да пипаш прашинките в мъглявнините. Ама много светлина ще трябва да дръпнеш от Етера.
- Откъде да го взема?
- Ами той е навсякъде, абсолютно твърд, ама не пречи на движението, по него се разхождат някакви бизони на Хигс, яхваш бизона и береш светлина.
- Ама такъв звяр няма.
- Нали пишеш за Акаша. Е, той е Етера. Записките му осветяват всичко.
- Той е бог!
- Ама индийски. Там във всяко село по десетина богове има и всеки бог си има свой медитационни вратички.
- А у нас?
- Чакай, има разпределение на ролите: индийците медитират, китайците правят гимнастика, шемитите пророкуват, а ние пием в кръчмата за всичките, защото на тях им е забранено.
- Че в кръчмата ли ни е медитацията?
- Ами да, пийнем по едно и се тупаме в гъдите - „Аз съм цар“. Всяко село има по десетина царе дето водят дружината, а в нея хайдук до хайдук.
- Ама у индийците земята е плоска.
- И у нас беше, ама забременя.
- А у шемитите?
- Земята им суха, все я копат, та черна кръв бликва.
- А у нас защо не бликва?
- Щото не копаме: юнаците пият в кръчмата, жените им все царици – кафе пият и одумват, децата – и те принцове и принцеси, няма кой да хване мотика.
- Ами от какво живеем?
- Каквото само порасне – наше си е, а и от комшийте каквото отскубнем, и докарваме я някакси.
- Значи сме съвсем бедни.
- Богати сме на акъл, та се оправяме. Ха ни бутне някой за работа и веднага го заливаме с акъл.
- То такъв ни е и акъла.
- Като се препълни главата и го лисваме у комшията, щото от много акъл глава боли.