Изви се лятна буря, прогърмя в небето
и бързия му дъх направи на решето.
Залюшка дръзко вятърните дрипи в люлка
и плисна върху кладата на рой светулки.
В порутен храм се вмъкна... С мокри топли устни
целуна две икони, после три пропусна.
Прекръсти се обратно пред олтара влажен
и литна без молитвата дори да каже.
Изми чешмата в двора, просълзи сапуна,
откъсна цигански пера от два пауна
и нарисува две сълзи по стара стомна,
а после ги изтри, преди да се опомни.
От покриви на глухи домове с боклуци
задръсти слуховите им тръби (улуци).
Разроши с длан косите на върби вдовици
и в морска болест люшна плаващите птици.
Засмя се палаво и кресна най-подире:
"Ан гард!" на две тополи, вдигнали рапири.
Вилня безкрайно дръзко, като хунска орда,
накрая слънцето надяна ѝ намордник.
Нашийник строг ѝ сложи и приспа дълбоко.
Остана в локвата... на бурята окото.