автор: radi_radev19441944

Не ми се спи и жив съм засега.
Бих искал само да ти се обадя.
Сдобих се с бяла сянка от тъга
и ехо от кънтящи звездопади.

Не ми се спи; не ми се и живей.
Бродирам от мъглата силуети.
Отдавна се прегръщам с ветрове
и няма го прозорецът да свети.

Навярно нещо сам си обещах.
Навярно е съдба и изненада.
И трупат пълнолуния в нощта
цигулки на бленуващи цикади.

И тази болка сам ще понеса.
Такава люлка явно ме люлее.
Измислям сън с внезапни небеса;
една бутилка тихичко ми пее.

Но жив съм още – вече пред финал.
Набавих тишина от нощни гари.
Но нужна ми е още тишина,
понеже с боговете разговарям.