автор: apostola

Лопатите пръстта изгребват...
Сълзят очите от тъга.
Един живот го тук погребват
с изпъната докрай снага.

И влажна пръст над него хвърлят,
а тя го мокри, като дъжд.
Цветя отгоре му нахвърлят,
че си отива този мъж.

И някой дума ще си спомни,
а друг ще е запомнил стих.
А той със скърбите огромни
отива си безмълвно тих...