автор: Rodenavlotos

Поезията е конецът, с който кърпя
прокъсаните лакти на душата си,
от опит изтънели и опърпани.
И търся някой да й е слушател.

А има ли, подобно на пауните,
разгръщам цялата дъга от чувства.
Парцалите ми стават дреха лунна,
Да прелъстяваш е едно изкуство,

което никой няма да ти преподава.
Природата сама го е заложила.
Едно от средствата за оцеляване,
на някой мислите оплождайки.

Така човекът се възпроизвежда-
чрез думи, в мисия превърнал
идеята, като Вергилий да превежда
приживе търсещите Ад да зърнат.